Иванчо имал голяма дарба да рисува.
Бил направо гениален художник. Каквото и да нарисува,
толкова добре го докарвал, че изглеждало като истинско.
Веднъж в училище, както си седял в час, от скука си
драскал по чина и нарисувал муха. Учителката минала
покрай него и видяла мухата. Помислила я за истинска.
Замахнала с ръка да я убие и си ударила ръката в чина.
- Иване, утре баща ти да дойде в училище.
На следващия ден бащата на Иванчо пристигнал да се
срещне с учителката.
- Иванчо има голяма дарба като художник – казала
учителката , – но не я използва по предназначение. Вчера
нарисува муха на чина. Аз замахнах да я убия и си
изкълчих китката.
- Това не е нищо - казал бащата на Иванчо. – Преди
седмица тоя келеш беше нарисувал във ваната крокодил.
Толкова добре го беше нарисувал, че като влязох и го
видях, от страх изхвърчах през първата врата,
която видях. Оказа се, че този келеш и вратата беше
нарисувал.
